„МНЕ СНИЛОСЬ... СКАЗАТЬ НЕ УМЕЮ...”
Всеволод Александрович Рождественский (1895-1977 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СЪНУВАХ...
Сънувах... Но сън не умея
в задушната нощ да браздя.
Видях пак онази алея,
там гарвани люшкат гнезда.
И чух как липите сумрачни
се сплитат в безкраен дебат,
усетих авлиги да плачат,
огньове в поля да горят.
Дома си видях, зад стъклата
топеше се трепкаща свещ.
Сребриста къдрица брезата
дарява ми с нежен копнеж.
Към нас от полята мъгливи
с див дъх сенокоси летят,
съзвездия – с погледи живи –
оглеждат се в речния свят.
Аз често си спомням подробно
каква в тази вечер бе ти,
как в твоята рокличка скромна
луната блестяща пламти.
С наслада дъхът ни летеше
в прохладния нощен атлаз,
ти на деветнадесет беше,
на толкоз навярно и аз.
Ударения
СЪНУВАХ...
Съну́вах... Но съ́н не уме́я
в заду́шната но́шт да браздя́.
Видя́х пак она́зи але́я,
там га́рвани лю́шкат гнезда́.
И чу́х как липи́те сумра́чни
се спли́тат в безкра́ен деба́т,
усе́тих авли́ги да пла́чат,
огньо́ве в поля́ да горя́т.
Дома́ си видя́х, зад стъкла́та
топе́ше се тре́пкашта све́шт.
Сребри́ста къдри́ца бреза́та
даря́ва ми с не́жен копне́ж.
Към на́с от поля́та мъгли́ви
с див дъ́х сеноко́си летя́т,
съзве́здия – с по́гледи жи́ви –
огле́ждат се в ре́чния свя́т.
Аз че́сто си спо́мням подро́бно
каква́ в та́зи ве́чер бе ти́,
как в тво́ята ро́кличка скро́мна
луна́та блестя́шта пламти́.
С насла́да дъхъ́т ни лете́ше
в прохла́дния но́штен атла́з,
ти на деветна́десет бе́ше,
на то́лкоз навя́рно и а́з.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Всеволод Рождественский
МНЕ СНИЛОСЬ... СКАЗАТЬ НЕ УМЕЮ...
Мне снилось... Сказать не умею,
Что снилось мне в душной ночи.
Я видел все ту же аллею,
Где гнезда качают грачи.
Я слышал, как темные липы
Немолчный вели разговор,
Мне чудились иволги всхлипы
И тлеющий в поле костер.
И дом свой я видел, где в окнах,
Дрожа, оплывала свеча.
Березы серебряный локон,
Качаясь, касался плеча.
С полей сквозь туманы седые
К нам скошенным сеном несло,
Созвездия – очи живые –
В речное гляделись стекло.
Подробно бы мог рассказать я,
Какой ты в тот вечер была;
Твое шелестевшее платье
Луна ослепительно жгла.
И мы не могли надышаться
Прохладой в ночной тишине,
И было тебе девятнадцать,
Да столько же, верно, и мне.
1933 г.
---------------
Руският поет, писател и преводач Всеволод Рождественски (Всеволод Александрович Рождественский) е роден на 29 март/10 април 1895 г. в Царско село, Санкт-Петербургска губерния. Първите му публикации са от 1910 г. в сп. „Ученик”. Завършва историко-филологическия факултет на Петербургския университет (1926 г.). Участник е в Първата световна война и в Отечествената война. Привърженик е на литературните течения акмеизъм и конформизъм. Член е на литературното обединение „Цех поэтов” (1920 г.), от 1920 до 1924 г. е секретар на петроградския отдел на Всерусийския съюз на поетите. Работи като кореспондент на вестниците „На защиту Ленинграда”, „Ленинградская правда” и „Ленинский путь”, преводач и редактор в изд. „Всемирная литература” и др. Публикува поезия в издания като „Рудин”, „Арион”, „Новый Гиперборей”, „Ковш” и др. Член е на редколегиите на сп. „Звезда” и сп. „Нева”. Автор е на книги с поезия, проза, стихове за деца, мемоаристика и преводи, сред които „Гимназические годы. Стихи юности” (1914 г.), „Лето. Деревенские ямбы” (1921 г.), „Золотое веретено” (1921 г.), „Большая медведица” (1926 г.), „Федя-поводырь” (1926 г.), „В лесах Робин Гуда” (1926 г.), „Поющая земля” (1929 г.), „Весенний базар” (1929 г.), „Гранитный сад” (1929 г.), „Земное сердце” (1933 г.), „Родные дороги” (1947 г.), „Стихотворения” (1956 г.), „Русские зори” (1962 г.), „Страницы жизни” (1974 г.), „Читая Пушкина” (1966 г.), „Зо¬лотая осень” (1969 г.), „Шкатулка памяти” (1972 г.), „Добрый день” (1973 г.), „Жизнь слова” (1977 г.) и др. Умира на 31 август 1977 г. в Ленинград.